За чип-тунинг

Чип-тунинг в своята същност представлява повишение на мощността на даден автомобил единствено чрез промени в управляващата електроника на двигателя. Всеки модерен агрегат се управлява от електронен блок наречен ECU (Electronic Control Unit) – известен повече като “компютъра на колата”. В този контролер има чип(носител на информация) със записана програма, която определя алгоритъма на работата и възможностите на двигателя. Може да се каже, че в този чип е записана всяка една стъпка от работата на двигателя при различните режими на експлоатация. Или казано с други думи – целият мениджмънт на мотора се определя и зависи от този софтуер.
Чрез чип-тунинга се променят именно параметрите на тази управляващата програма като по този начин двигателят получава по-оптимизиран контрол, чрез който се постига по-голяма мощност при по-нисък разход на гориво. Също така чрез чип-тунинга има възможност за премахване на някои ограничения заложени от завода производител като например електронно ограничение на скоростта или ограничаване на максималните обороти.
При развитието на един двигател и управляващия го софтуер, производителят е принуден да се съобразява с редица детайли и ограничения. Така например в различните държави съществуват различни данъчни категории (в България например за внос на автомобили над 163 к.с. се плаща доста висок акциз), както и във всяка държава са различни климатът, качеството на горивото, частите за поддръжка, нормите за вредни емисии и т.н.
Производителите нямат гаранция, че всеки един от стотиците хиляди собственици на дадения модел автомобил винаги ще кара с добро гориво и смазочни материали. Това е така, най-малкото, защото горивата и лубрикантите в различните държави имат сериозни разлики в качеството. Поради тази причина заводското програмиране далеч не е оптимално като съотношение въздух/гориво и като предварение на запалването с цел застраховка в случай на употреба на некачествено гориво или моторно масло. Заложената настройката на двигателя трябва да е такава, че да е използваема при почти всички възможни условия на експлоатация, затова винаги производителят при програмиране на параметрите, определящи работата на двигателя, търси една “златната среда” от настройки, при които по традиция е заложен голям резерв от неизползваем ресурс.
При някои двигатели мощността съвсем умишлено е ограничена електронно (чрез управляващия софтуер), за да попаднат в по-нисък данъчен клас с цел по-ниска цена и оттам по-голяма конкурентноспособност на пазара. Също така подобни (понякога и еднакви) двигатели се използват в различен клас автомобили, чиято цена също е много различна. В тази връзка можем да кажем, че чрез подобно електронно ограничение на мощността се постига и по-ясна граница между скъпия и евтиния модел автомобил.
Именно поради горепосочените съображения в повечето случаи автопроизводителите не въвеждат най-подходящите и оптимални характеристики за двигателя и го рестриктират по електронен път – чрез чип-тунинга ние извършваме точно това „донастройване” чрез допълнително оптимизиране на управляващата програма!
Повишението на мощността след чип-тунинг е относително за всеки двигател. Трябва да се има предвид, че не съществуват два напълно еднакви двигателя, дори при излизането им от поточната линия. Общото техническо състояние на двигателя, степента на износване, километрите и др. оказват влияние. Нов двигател, който е в перфектно състояние и няма никакво механично износване би постигнал по-добри резултати при чип-тунинг от двигател, който не е напълно технически изправен или е на 200 000 км. Често износените двигатели не могат да постигнат и заводско-предписаните показатели.